СДУ̀ХВАМ СЕ, -аш се, несв.; сду̀хам се, -аш се, св., непрех. 1. Разг. Неодобр. Развалям се, повреждам се; скапвам се. Сдуха ми се батерията на телефона.
2. Жарг. Изпадам в състояние на безнадеждност, отчаяние, загубвам самочувствието, настроението или физическата си форма; скапвам се. Чудя се дали на някого въобще ще му пука, ако наистина взема да умра. Кой ли ще дойде на погребението ми? Мама и татко, естествено..., но те няма да имат друг избор, понеже главно по тяхна вина ще съм се сдухала дотолкова, че да взема да се самоубия. М. Спасова, УЦ (превод), 17-18. – Тия мъже са големи тъпаци. Няма заради тях да се сдухваме, нали? Трябва да се подкрепяме. В. Щерева, СД, 172. Ако някой някога ми направи забележка, ще помоля мъжа ми да го набие. Не, разбира се. Вероятно ще се сдухам и като се прибера, ще си поплача. С, 2015, бр. 7948, 18.
3. Диал. За плод – изгнивам; сплувам се, скапвам се (Н. Геров, РБЯ).